Glossary_2.json

{
    "terms": {
        "Чушкопек": {
            "definitional_context": "Чушкопекът е домакински електроуред за печене на плодовете на пипера.. Чушкопекът може да се използва и за печене на други продукти, например патладжани или картофи. Прочутият в страната и извън пределите ѝ чушкопек, признат за изобретение на XX век и една от българските емблеми, е измислен в малка гаражна работилница във Велико Търново.",
            "transliteration": "Chushkopek"
        },
        "Агнешко чомлек кебаб": {
            "definitional_context": "Агнешки чомлек кебап е ястие от традиционната българска кухня, приготвено от нарязано на късове и задушено в гърне агнешко месо, лук, арпаджик, чесън, доматено пюре, брашно, бяло вино и подправки. ",
            "transliteration": "Agneshko chomlek kebab"
        },
        "Айвар": {
            "definitional_context": "Айвар е специална зеленчукова салата, специалитет на балканската кухня, която се приготвя от червени чушки, като според някои рецепти може да се прибави и патладжан. Айварът произхожда от Сърбия и е известен и като сръбска салата или сръбски зеленчуков хайвер. Айварът е много популярен и в Северна Македония, а през последните десетилетия се произвежда и от консервните фабрики в България.",
            "transliteration": "Ayvar"
        },
        "Ашуре": {
            "definitional_context": "Ашурѐ е десерт от сварена и подсладена със захар грухана пшеница, прясно мляко, вода, стафиди, сушени кайсии, сушени смокини, сварен нахут, сварен боб, нарязан на дребно локум, орехи, щипка сол и щипка черен пипер. По желание може да се добави вода от сварен карамфил, да се поръси с канела. Ашурето има хиляди разновидности.",
            "transliteration": "Ashure"
        },
        "Баклава": {
            "definitional_context": "Баклавата е вид сладка баница, сиропиран сладкиш. Баклавата се разпространява сред иранските народи, Османската империя, балканските народи, Азербайджан, Армения и др. Прави се от тесто, разточено и опечено на много тънки кори.",
            "transliteration": "Baklava"
        },
        "Баница": {
            "definitional_context": "Ба̀ницата е традиционно българско тестено ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка. Обикновено се пече във фурна.",
            "transliteration": "Banitsa"
        },
        "Бисквитена торта": {
            "definitional_context": "Бисквитената торта е популярен десерт в България. Тя се състои основно от три елемента – крем , прясно мляко и бисквити. ",
            "transliteration": "Biskvitena torta"
        },
        "Боб чорба": {
            "definitional_context": "Боб чорба е традиционно ястие от българската кухня, приготвено от сварен боб, зеленчуци и подправки, която може да се консумира със или без запръжка. Друг популярен вариант на това ястие е „Боб чорба по манастирски“.. Често към тази супа се добавя колбас или нарязан бекон.",
            "transliteration": "Bob chorba"
        },
        "Бобена салата": {
            "definitional_context": "Бобена салата е популярна салата от българската кухня, приготвено от сварен боб, кромид лук, моркови, чубрица, която може да се консумира и като гарнитура към основно ястие. Овкусява се със сол, олио и оцет. Може да бъде смесена с лютеница, като тогава не се добавя оцет.",
            "transliteration": "Bobena salata"
        },
        "Бюрек": {
            "definitional_context": "Бюрек е турска баница, много близка до българската в различните ѝ разновидности . Приготвя се предимно в районите, населени с етнически турци . ",
            "transliteration": "Byurek"
        },
        "Бял мъж": {
            "definitional_context": "Бял мъж е традиционно българско ястие от млечни продукти. Характерно е за района на село Дерманци.. Приготвя се от неосолено прясно сирене, прясно мляко, брашно и сол.",
            "transliteration": "Byal mazh"
        },
        "Гарнирана пита": {
            "definitional_context": "Гарнирана пита е названието, въведено в края на седемдесетте години, за български аналог на популярната италианска пица. ",
            "transliteration": "Garnirana pita"
        },
        "Геврек": {
            "definitional_context": "Геврекът е кръгло тестено изделие, с дупка в средата, вид кравай.. Думата „геврек“ е от турски произход, означава „трошлив“. Има различни видове гевреци според вида на тестото и начина на приготвяне.",
            "transliteration": "Gevrek"
        },
        "Гювеч": {
            "definitional_context": "Гювеч е общото название на традиционни ястия от балканската кухня, които сами по себе си са вид яхния от месо и зеленчуци .. Гювеч е също така название на традиционен огнеупорен глинен съд с похлупак, използван за приготвяне на задушени и печени ястия. Малкият гювеч се нарича гювече или гюведже.",
            "transliteration": "Gyuvech"
        },
        "Дроб по селски": {
            "definitional_context": "Дроб по селски е традиционно българско ястие, приготвено от телешки, агнешки или пилешки черен дроб, изпържен олио, заедно с кромид лук, чушки, гъби, домати, готварска сол, черен пипер и чубрица.. Самото ястие се сервира с нарязан на дребно пресен обикновен магданоз, като се съчетава добре с гарнитура от сварени картофи. ",
            "transliteration": "Drob po selski"
        },
        "Дроб сарма": {
            "definitional_context": "Дроб сарма е традиционно ястие от турската, българската, сръбската, македонската и др. кухни, основно на Балканския полуостров. ",
            "transliteration": "Drob sarma"
        },
        "Дюлев мармалад": {
            "definitional_context": "Дюлевият мармалад е сладко дюлево желе или дюлев бонбон. Основните съставки са дюли и захар или пчелен мед. Исторично мармаладът е направен от дюли, и българска дума „мармалад“ идва от португалската дума „marmelada“, означаваща „дюлева препарация“ , но в наше време се отнася главно към конфитюри, направени от цитрусови плодове, особено портокали.",
            "transliteration": "Dyulev marmalad"
        },
        "Филе Елена": {
            "definitional_context": "Филе „Елена“ представлява изсушено свинско филе, характерно за района на град Елена. В Елена филето е известно и само като „рибица“. Вкусът и технологията на приготвяне са подобни на тези на Еленски бут, но и в същото време са различни.",
            "transliteration": "File Elena"
        },
        "Еленски бут": {
            "definitional_context": "Еленски бут е месен деликатес – солен и сушен свински бут, приготвян само в района на град Елена. ",
            "transliteration": "Elenski but"
        },
        "Житена питка": {
            "definitional_context": "Житената питка е традиционно ястие от българската кухня, приготвено от изпечено тесто в тава. Питката се различава от пая по това, че няма пълнеж. Различава се от месеницата, козунака и погачата по това, че е съставена от едно парче.",
            "transliteration": "Zhitena pitka"
        },
        "Запръжка": {
            "definitional_context": "Запръжките представляват леко запържени в мазнина продукти, като лук, моркови, целина, домати или доматено пюре, брашно, червен пипер, и разредени с бульони .. Запръжките придават плътност на течната част на ястията, оформят и подобряват вкуса и външния им вид, обогатяват ги с мазнини, скорбяла, минерални вещества и витамини. Запръжките са съставна част на голям брой основни ястия, супи и сосове.",
            "transliteration": "Zaprazhka"
        },
        "Зелева салата": {
            "definitional_context": "Зелева салата е вид ястие, приготвено от ситно нарязано прясно или кисело зеле, което може да се използва като самостоятелна салата, така и като гарнитура към основно ястие. Към тази салата може да се добави и майонеза. В България салатата се приготвя по два начина.",
            "transliteration": "Zeleva salata"
        },
        "Зелена салата": {
            "definitional_context": "Зелена салата е традиционна сезонна салата от българската национална кухня, приготвяна от нарязани маруля, зелен лук, репички, краставица, които се овкусяват със сол, олио и оцет, а най-отгоре се поставя маслина.. Често се добавя сварено и нарязано яйце, поднася се с гъсто овче кисело мляко. Яде се предимно през пролетта.",
            "transliteration": "Zelena salata"
        },
        "Имамбаялдъ": {
            "definitional_context": "Имамбаялдъ е постно ядене, типично за балканската, и по-специално турската кухня. Представлява пълнени патладжани с домати, моркови, лук и чесън. За подправки се използват целина, магданоз, лимон, дафинов лист.",
            "transliteration": "Imambayalda"
        },
        "Кавърма": {
            "definitional_context": "Кавърмата е ястие, печено на фурна в гювечета. Думата е от турски произход, означава „запържен“. Най-често то съдържа месо , лук, чубрица, чушки, пипер, сол.",
            "transliteration": "Kavarma"
        },
        "Каймак": {
            "definitional_context": "Каймак е млечен продукт с мек, кремообразен състав, бледо жълтеникав цвят и сладко-кисел вкус. Традиционно се произвежда на Балканския полуостров. В България с името каймак се нарича още специфичната кремообразна част, образувана при приготвянето на кафе-еспресо, капучино и др.",
            "transliteration": "Kaymak"
        },
        "Капама": {
            "definitional_context": "Капама̀ е балканско ястие. Думата е с турски произход. и означава „затворен“.",
            "transliteration": "Kapama"
        },
        "Карначе": {
            "definitional_context": "Карначе е вид колбас, представляващ тънка наденица, която може да се приготвя на скара и във фурна, характерно за Балканската кухня. Карначето обикновено се приготвя от смляно свинско и телешко месо, с подправки, задължително осолено. Предполагаем произход на името е румънското 'carnat' .",
            "transliteration": "Karnache"
        },
        "Касапско мезе": {
            "definitional_context": "Kасапско мезе е едно от имената ползвани за обозначаване на традиционно българско предястие, ползвано и като мезе, закуска или добавка към сандвичи. В съвременните си варианти на приготвяне представлява размачкано сирене с добавена мазнина и червен пипер. В някои рецепти се добавят и някакъв нарязан на ситно лук .",
            "transliteration": "Kasapsko meze"
        },
        "Катма": {
            "definitional_context": "Катмите са ястие от Странджанския район, Родопите и други райони на България, подобни са на палачинки или гьозлеме. Названието е с централно азиатски произход . Правят се от втасало рядко тесто с мая, като се изпичат на специален плосък глинен съд - сач.",
            "transliteration": "Katma"
        },
        "Катък": {
            "definitional_context": "Катък или крукмач е млечен продукт със солено-кисел вкус. Думата е от турски произход, означава „добавка“. Названието всъщност се използва за няколко продукта с подобен вкус, но получени по различен начин.",
            "transliteration": "Katak"
        },
        "Качамак": {
            "definitional_context": "Качамак е традиционно балканско ястие, важна част от българската национална кухня, разпространено и в Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, страните от Кавказкия регион, Турция. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно. Ястието е подобно на италианската полента и на румънската мамалига.",
            "transliteration": "Kachamak"
        },
        "Кебап": {
            "definitional_context": "Кебапите се приготвят чрез запържване или задушаване на кубчета месо в мазнина или сос. В някои случаи се прилага печене на скара или на жар. Кебап, наричан още тас кебап, е традиционно българско ястие, което се приготвя от свинско, агнешко или телешко месо, кромид или праз, брашно, домати и подправки.",
            "transliteration": "Kebap"
        },
        "Кебапче": {
            "definitional_context": "Кебапче е ястие от смляно на кайма месо с подправки, с цилиндрична форма и печено на скара. То е характерно за българската и балканската кухня. Традиционно кебапчетата в България се приготвят от смес от смляно свинско и говеждо месо и подправки .",
            "transliteration": "Kebapche"
        },
        "Кебапчета по ловджийски": {
            "definitional_context": "Кебапчета по ловджийски е ястие от традиционната българска кухня, приготвяно от смляно 2 пъти телешко месо, пушени свински гърди, суджук, смесени с червен пипер, кимион, лук и чубрица. След като се смесят всички съставки, се добавя червено вино, в което е разтворена сол. От сместа се оформят кебапчета, които се пекат на силна скара.",
            "transliteration": "Kebapcheta po lovdzhiyski"
        },
        "Кешкек": {
            "definitional_context": "Кешкек е обредна яхния от пилешко месо, пшеница или ечемик. Кешкекът е разпространен в Турция, Сирия, Иран а също и в други страни. Приготвя се, като пшеницата или ечемикът се смесват с пилешко месо и се варят в голям казан на постоянен огън.",
            "transliteration": "Keshkek"
        },
        "Кисело зеле": {
            "definitional_context": "Киселото зеле е хранителен продукт, получен при ферментацията на зеле в приготвена саламура, основно под въздействието на естествени дрожди. ",
            "transliteration": "Kiselo zele"
        },
        "Кисело мляко": {
            "definitional_context": "Киселото мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото. В широк мащаб то се произвежда в балканските страни, а също и в други страни по света поради добрите му вкусови, диетични и лечебни качества. Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.",
            "transliteration": "Kiselo mlyako"
        },
        "Кифла": {
            "definitional_context": "Кифлата е произведение на хлебарската и сладкарската промишлености. Представлява изпечено тестено изделие във формата на малко хлебче, руло или полумесец. В зависимост от състава на тестото или плънката може да бъде със сладък или солен вкус.",
            "transliteration": "Kifla"
        },
        "Козунак": {
            "definitional_context": "Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символ на тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Възприет в християнството от юдеизма като символ на благоразположението и плодовитостта.",
            "transliteration": "Kozunak"
        },
        "Компот": {
            "definitional_context": "Компот е безалкохолен сок от плодове или отвара от захарен сироп и пресни или изсушени плодове. Традиционно се приготвя в страните от Източна Европа. Думата компот произхожда от фр.",
            "transliteration": "Kompot"
        },
        "Курбан чорба": {
            "definitional_context": "Курбан чорба е традиционно българско ястие, което се приготвя от агнешко месо, агнешки дреболии, кромид лук, сладки и люти чушки, моркови, домати, яйца, ориз, магданоз, джоджен, черен пипер, червен пипер, сол и др.. Въпреки че традицията повелява курбан чорбата да е с агнешко месо, често се прави и с телешко, пилешко и свинско, както и в някои рецепти не се добавя кромид лук поради специфичния вкус, който дава на ястието. Често не се добавят дреболиите.",
            "transliteration": "Kurban chorba"
        },
        "Кьопоолу": {
            "definitional_context": "Кьопоолу е вид ястие от смлени или счукани печени патладжани и чесън, характерно за българската кухня. Съществуват и варианти, в които към патладжаните се добавят и червен пипер и домати. ",
            "transliteration": "Kyopoolu"
        },
        "Кюфтета по цариградски": {
            "definitional_context": "Византийски кюфтета популярни в България с името кюфтета по цариградски е старо гръцко и византийско ястие, представляващо изпържани в мазнина малки по размер кюфтета от кълцано или смляно месо, лук, намачкан и овлажнен хляб и подправки, което е много популярно в Българската и Балканска кухня. Традиционно в България това обичано и широко разпространено ястие се сервира топло, като кюфтетата са поднесени върху канапе от картофено пюре, а също могат да бъдат заляти с бешамелов, грейви или гъбен сос. ",
            "transliteration": "Kyufteta po tsarigradski"
        },
        "Локум": {
            "definitional_context": "Локумът е сладкарско изделие, направено от нишесте и подсладена със захар вода. В повечето случаи локумът се ароматизира с розова вода или с лимон. Някои рецепти препоръчват слагането на орехи, фъстъци, шамфъстък, лешници и други.",
            "transliteration": "Lokum"
        },
        "Лютеница": {
            "definitional_context": "Лютеницата е хранителен продукт, едро- ситносмляна разядка , традиционна за българската кухня. Приготвя се от смлени, обикновено печени червен пипер, домати, кромид лук, патладжан, моркови, подправки. Пиперът е основната съставка на лютеницата, който придава и характерния ѝ червен цвят.",
            "transliteration": "Lyutenitsa"
        },
        "Мамалига": {
            "definitional_context": "Мамалига е традиционно румънско ястие, придобило голяма популярност по време на румънската окупация на Добруджа. Приготвя се от царевично брашно. Има няколко варианта на поднасяне на вече сварената мамалига.",
            "transliteration": "Mamaliga"
        },
        "Мекица": {
            "definitional_context": "Мекицата е традиционно българско ястие. Представлява вид тестено изделие, което се приготвя от предварително замесено тесто, което след като „втаса“, т.е. набухне, се къса на малки топки, разстила се на кръгчета и се пържи в сгорещена мазнина.",
            "transliteration": "Mekitsa"
        },
        "Мешана салата": {
            "definitional_context": "Мешана салата е популярна салата от българската национална кухня. Продуктите, с които се приготвя този вид салата, са: домати, краставици, магданоз и кромид лук, като характерно те са нарязани на по-дребни парчета или кубчета.. Овкусява се със сол, оцет и олио и се поръсва със сирене.",
            "transliteration": "Meshana salata"
        },
        "Мешана скара": {
            "definitional_context": "Мешана скара е вид традиционно ястие, характерно за Балканската кухня, комбиниращо няколко месни продукти , подправки, задължително приготвени чрез печене на скара. В състава на това комбинирано ястие влизат: Кебапче Кюфте Шишчета Пържола Наденичка КарначеСервира се с различни гарнитури. ",
            "transliteration": "Meshana skara"
        },
        "Милинка": {
            "definitional_context": "Милѝнката е разпространена в западна България солена тестена закуска, направена от отделни късчета. Приготвя се от многолистно тесто с пълнеж, най-често сирене.. В България има редица разновидности милинки, част от които носят имена на краищата, от които са: калоферски, родопски, добруджански, бургаски, сливенски и др.",
            "transliteration": "Milinka"
        },
        "Миш-маш": {
            "definitional_context": "Миш-маш е вид безмесно ястие, приготвяно от лук, чушки, домати, сирене и яйца, характерно за българската кухня. Съществуват и варианти при които към ястието се добавят и патладжани, бамя или моркови, както и такива без сирене. ",
            "transliteration": "Mish-mash"
        },
        "Мляко с ориз": {
            "definitional_context": "Мляко с ориз, наричано още сутлияш или сутляш , е ястие, приготвяно от ориз, сварен с вода или мляко, и други съставки като канела и стафиди. Най-често се сервира като десерт. Когато е десерт, най-често се подслажда със захар.",
            "transliteration": "Mlyako s oriz"
        },
        "Мусака": {
            "definitional_context": "Мусака е името на няколко различни традиционни ястия на Балканите и в Близкия изток, доста различни от българското понятие за мусака. Думата „мусака“ идва от арабското „musaqqaʿa“ – изстуден, идва в България през гръцки и турски език, а по света се разпространява предимно от гръцки. Рецептата на българската мусака варира според локалните вкусове и традиции.",
            "transliteration": "Musaka"
        },
        "Овчарска салата": {
            "definitional_context": "Овчарската салата е традиционно българско ястие и модификация на шопската салата. Приготвя се от нарязани краставици, домати, лук, магданоз, печени или сурови чушки, шунка, сварено яйце, кашкавал, настъргано бяло саламурено сирене и овкусени със сол и олио. Някои от представите за овчарска салата, че тя трябва задължително да е със заливка от бяла майонеза и/или извара , водят до това тя да се сервира понякога със заливка дори от високомаслено кисело мляко, което доста променя основния вкус на салатата.",
            "transliteration": "Ovcharska salata"
        },
        "Огретен": {
            "definitional_context": "Огретенът обикновено се приготвя със сварени картофи и сирене, но рецептата е изменена и в огретена е възможно да присъстват множество други продукти като тиквички, домати, патладжани, спанак, праз, броколи, грах, моркови, зеле и т.н. Въпреки че традиционно се приготвя със зеленчуци, понякога месо или месен продукт може да присъстват също. ",
            "transliteration": "Ogreten"
        },
        "Ошав": {
            "definitional_context": "Ошав се нарича компот от смесени сушени плодове, традиционно поднасян на българската трапеза по случай Бъдни вечер. Обикновено се прави от сушени ябълки, круши и сини сливи, но към тях могат да се добавят и сушени череши, кайсии и стафиди. Плодовете се варят и подслаждат със захар или мед.",
            "transliteration": "Oshav"
        },
        "Паниран кашкавал": {
            "definitional_context": "Паниран кашкавал е традиционно българско ястие, приготвено от узрял кашкавал, нарязан на квадрати или правоъгълници, оваляни в брашно, панировка от галета , които след това последователно се потапят в разбити яйца и се пържи в сгорещено растително масло до получаване на златиста коричка.. Може да се сервира като предястие или основно ястие. Като основно ястие се сервира с гарнитура или подходяща салата.",
            "transliteration": "Paniran kashkaval"
        },
        "Пастърма": {
            "definitional_context": "Пастърмата е консервиран чрез осоляване и сушене траен продукт от телешко, овче, свинско, конско или козе месо. Оксфордската енциклопедия определя пастърма като думата, ползвана от османците за византийски продукт от сушено говеждо наричан paston, а според друга легенда конните воини на Чингис хан слагали парчета месо под седлото, като така се притискало и изсушавало. Има два вида пастърма – обикновена и кайзер.",
            "transliteration": "Pastarma"
        },
        "Пастърмайлия": {
            "definitional_context": "Пастърмайлия или пастърмалия е традиционно българско ястие, разпространено в днешна Северна Македония, познато като велешка пита, наподобяващо италианската пица. Обикновено има продълговата, лодкообразна форма, но също така се среща в квадратна и овална. Докато в миналото ястието е приготвяно с овча пастърма, откъдето произлиза и името му, днес се използва главно свинско месо, накълцано на кубчета.",
            "transliteration": "Pastarmayliya"
        },
        "Пататник": {
            "definitional_context": "Пататникът е типично родопско ястие. Приготвя се от настъргани на едро картофи, лук, сол и джоджен. Всичко това се омесва и се пече на бавен огън.",
            "transliteration": "Patatnik"
        },
        "Супа пача": {
            "definitional_context": "Супа пача е вид гореща супа или чорба, която в България се прави от свинска глава, крака и опашка, а понякога и уши. Думата произхожда от персийски, като в България е привнесена от турски език, е ниската част на крака. Традиционно ястие е на Балканския полуостров и сред тюркските народи.",
            "transliteration": "Supa pacha"
        },
        "Печено пиле с картофи": {
            "definitional_context": "Печено пиле с картофи е традиционно ястие от световната и българска национална кухня, приготвено от младо пиле, изпечено във фурна или пещ, заедно с обелени и нарязани картофи, мазнина и подправки.. При печенето към ястието може да се добавят различни подправки, като розмарин, черен пипер, червен пипер, сол и др., да се добави бира или бульон. Едно от най-популярните и обичани ястия в България.",
            "transliteration": "Pecheno pile s kartofi"
        },
        "Пиле със зеле": {
            "definitional_context": "Пиле със зеле е ястие от традиционната българска кухня, приготвено от задушено пилешко месо с нарязано зеле , домати и подправки. Това ястие може да се приготвя както в тенджера, така и на фурна. ",
            "transliteration": "Pile sas zele"
        },
        "Пилешка супа": {
            "definitional_context": "Пилешката супа е популярна традиционна българска супа. Застроена е с кисело мляко и яйце пилешка супа, зеленчуци и фиде. ",
            "transliteration": "Pileshka supa"
        },
        "Пинджур": {
            "definitional_context": "Пинджур е хранителен продукт, подправена зеленчукова салата , която се приготвя от ситно нарязани печени чушки, печен патладжан и домати – вариация на кьоополу. Използва се като салата, предястие, гарнитура към месни блюда или като паста за сандвичи. Има различни разновидности, като най-често срещаните са пържен и печен.",
            "transliteration": "Pindzhur"
        },
        "Пита": {
            "definitional_context": "Пита е подквасено с мая кръгло хлебче от брашно. Популярно е най-вече по Средиземноморието и Близкия Изток. Думата пита вероятно произлиза от старогръцкото πίττα или πίσσα – „смола“.",
            "transliteration": "Pita"
        },
        "Погача": {
            "definitional_context": "Погачата е вид бял хляб, който традиционно се приготвя за празници като Великден и Коледа. Популярна е в България и Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Сърбия, Черна Гора, Унгария, Гърция и Турция . Сервира се понякога като предястие вместо хляб.",
            "transliteration": "Pogacha"
        },
        "Подница": {
            "definitional_context": "По̀дницата или црѐпна е кръгъл глинен плосък съд, с диаметър от 20 до 55 cm, дебелина на дъното 3 – 5 cm, и с ниски вертикални стени, подобно на тепсия . Заедно с връшника се зарива в жарта на огнището. Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни.",
            "transliteration": "Podnitsa"
        },
        "Полента": {
            "definitional_context": "Полèнта е традиционно италианско ястие на базата на царевично брашно или други зърнени храни, с мека структура, сродно с качамака и мамалигата. Въпреки че е известна в различните си варианти почти в цяла Италия, в миналото полентата е била основно ястие на италианската селска кухня в различни северноалпийски, предалпийски, равнинни и апенински райони на регионите Ломбардия, Венето, Вале д'Аоста, Пиемонт, Лигурия, Трентино, Емилия-Романя и Фриули - Венеция Джулия, където е доста разпространено и до днес. Тя също така традиционно се приготвя в регион Тоскана и в планинските райони на регионите Умбрия, Марке, Абруцо, Лацио и Молизе.",
            "transliteration": "Polenta"
        },
        "Попара": {
            "definitional_context": "Попарата е вид българска закуска. Разпространена е и в Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина, приготвяна от стар или пресен, препечен хляб, накъсан или нарязан на дребни парчета , задушен под капак с прясно мляко, мътеница, чай, билкова отвара, или гореща вода. Традиционно се приготвя от хляб, престоял два-три дни или сухар, към който след като е натопен в горещата течност, се добавя натрошено бяло саламурено сирене, масло, меласа, маджун или мед.",
            "transliteration": "Popara"
        },
        "Принцеса": {
            "definitional_context": "Принцеса е популярна закуска от българската национална кухня, вид аламинут, представляващ филия хляб, със запечен животински продукт . В източна и югоизточна България такъв вид аламинут е наричан Странджанка , който се различава от „Принцесата“ по дължината си и по това, че е с повече подправки.странджанката се пече с каймата върху скара на жар. ",
            "transliteration": "Printsesa"
        },
        "Пръжки": {
            "definitional_context": "Пръжки е популярно ястие, произведено от сланина , която се стопява чрез пържене. В България те се считат за вторичен продукт при производството на свинска мас, която се използва за готвене или домашен сапун. ",
            "transliteration": "Prazhki"
        },
        "Пълнен шаран": {
            "definitional_context": "Пълнен шаран е ястие от традиционната българска кухня, популярно в цяла България рибно ястие, което по традиция се поднася за големия църковен християнски празник Никулден.само левски софия ",
            "transliteration": "Palnen sharan"
        },
        "Пълнени чушки": {
            "definitional_context": "Пълнени чушки е традиционно ястие от българската национална кухня, приготвяно чрез напълване на чушки със смес от мляно месо, ориз, зеленчуци и месо, сирене и яйце и др. Може да се приготвя по различни технологии и с различни плънки, като се използват пресни, така и сушени чушки . Традиционно в България чушките се пълнят със задушени предварително ориз, кромид лук, кайма и подправки, които след термична обработка се натъпкват в предварително почистените, измити и надупчени с игла чушки.",
            "transliteration": "Palneni chushki"
        },
        "Пържена риба": {
            "definitional_context": "Пържената риба е популярно традиционно рибно ястие. Почистена риба се овалва в брашно , след което се пържи в маслена баня до златисто. Консумира се предимно през лятото.",
            "transliteration": "Parzhena riba"
        },
        "Пържена филийка": {
            "definitional_context": "Френски тост е популярна закуска в Северна Америка, Европа, както и популярен коледен десерт в Португалия и Бразилия. Типичният френски тост е направен от хляб и разбити яйца. Често към яйчената смес се добавят мляко и захар, а в България - кисело мляко.",
            "transliteration": "Parzhena filiyka"
        },
        "Пърленка": {
            "definitional_context": "Пърленка е името, с което в някои фолклорни области на България наричат вид тънка питка, с дебелина и големина колкото малка или средна пица. Тези питки наподобяват по технология на приготвяне традиционните родопски катми. Пекат се на сач, както и катмите, но тестото е обичайното хлебно и дебелината им е малко по-голяма.",
            "transliteration": "Parlenka"
        },
        "Разядка": {
            "definitional_context": "В новобългарския език от XVIII – XIX век думата разядка се е употребявала като обобщение за всякакъв вид предястия. Разядките са били поделени на 4 основни групи, в зависимост от консистенцията и вида на предястието: Топенки – това са всякакви гъсти сосове, лютеници, пюрета и пастообразни смеси. В съвременния език, това е и основния смисъл, който се влага под разядка.",
            "transliteration": "Razyadka"
        },
        "Редена салата": {
            "definitional_context": "Редена салата е традиционна салата от българската кухня. Приготвя се от домати, краставици, магданоз, сол, оцет и олио, като краставиците и доматите се нарязват на шайби и се нареждат в плоска чиния. Заливат се с оцет и олио, поръсват се със сол, а отгоре им се поръсва магданоз.",
            "transliteration": "Redena salata"
        },
        "Рибена чорба": {
            "definitional_context": "Рибена чорба е традиционна българска чорба, приготвяна основно в населените места около Черно море, р. Дунав, но и в други населени места във вътрешността на страната. Този кулинарен продукт се приготвя чрез варене на един или няколко вида риба заедно с основни зеленчуци като кромид лук, картофи, моркови и домати.",
            "transliteration": "Ribena chorba"
        },
        "Родопска салата": {
            "definitional_context": "Родопската салата, която е първообраз на овчарската салата, представлява вариант на шопската салата, но без сирене, към която се добавят кубчета охладени сварени картофи и/или зрял фасул . Когато се приготвя без фасул се добавя заливка от леко подкиселен бульон с натрошени на дребно забулени яйца, които се варят заедно с късчета сушено месо – пастърма, филе или сушено месо от бут . Като подправки се добавят стрита или изсушена самардала и чесън.",
            "transliteration": "Rodopska salata"
        },
        "Родопски клин": {
            "definitional_context": "Родопският клин е вид родопска баница. ",
            "transliteration": "Rodopski klin"
        },
        "Руло „Стефани“": {
            "definitional_context": "Руло „Стефани“ е вид месно руло с плънка, включваща цели варени яйца. Както и другите разпространени в европейската кухня месни рула, то се приготвя от кайма, като в нейната сърцевина се поставят яйца и зеленчуци, най-често моркови и кисели краставички. При нарязване на рулото на филии яйцата им придават характерен декоративен ефект.",
            "transliteration": "Rulo „Stefani“"
        },
        "Саздърма": {
            "definitional_context": "Саздърма̀ се нарича хранителен продукт от овче или телешко месо.. С подобно звучене, но различна е пастърмата. Нарязаното на парчета месо и лой се варят дълго време в много вода, за да се свари добре месото и отдели от костите.",
            "transliteration": "Sazdarma"
        },
        "Саламура": {
            "definitional_context": "Саламура се отнася до няколко различни продукта, като това, което ги свързва е разтвор с висока концентрация на сол. Името саламура най-вероятно произлиза от латинската дума за сол – salis . Тази е същата причина за имената на салама и салатата.",
            "transliteration": "Salamura"
        },
        "Сарми": {
            "definitional_context": "Сармите е ястие от завита в листа оризова плънка, което е част от националната кухня на много европейски и азиатски народи. Има много различни варианти в зависимост от вида на листата и от начина на приготвяне на плънката. Някои народи разглеждат собствения си национален вариант и чуждите като различни ястия.",
            "transliteration": "Sarmi"
        },
        "Сирене по шопски": {
            "definitional_context": "Сирене по шопски е традиционно ястие от българската национална кухня, приготвяно както в домашни условия, така често присъства в менюто на някои български механи и ресторанти, което го определя като характерно за България. Този кулинарен продукт се приготвя в глиненено гювече, в което се добавят кромид лук, домати, саламурено сирене, зелена чушка, чесън и др. След като е запичено във фурна до готовност, отгоре се чупи едно яйце и се запича за кратко..",
            "transliteration": "Sirene po shopski"
        },
        "Скара": {
            "definitional_context": "Скара се нарича начин на приготвяне на храни от животински или растителен произход, чрез печене върху нагорещена повърхност или мрежа. Със същата дума се обозначава и храната, приготвена по този начин. Скара в машиностроенето или като конструктивен елемент е решетъчна подложка.",
            "transliteration": "Skara"
        },
        "Смилянски боб": {
            "definitional_context": "Смилянски боб или смилянски фасул се наричат семената от растението фасул, една от малкото български храни, защитени с патент за словна марка, касаеща отглеждането му в областта на горното поречие на Арда. Местните жители го наричат с името фасульовица. Традициите за отглеждане на фасул в района датират от повече от 250 години.",
            "transliteration": "Smilyanski bob"
        },
        "Снежанка": {
            "definitional_context": "„Снежанка“ е българска традиционна салата. Тя възниква и еволюира като изделие на българското държавно обединение „Балкантурист“ в края на 1970-те години.. Сродна е с гръцката салата дзадзики, с турската джаджък и на подобни в сръбската, македонска и др.",
            "transliteration": "Snezhanka"
        },
        "Супа топчета": {
            "definitional_context": "Супа топчета е традиционна българска супа, приготвено от омесена с подправки кайма, бульон, зеленчуци, макаронени изделия, подправки, която след като стане готова се застройва с яйце, брашно, и кисело мляко. Едно от най-популярните ястия в България, тя е известна поне от 30-те години на XX век, като сегашното ѝ наименование се утвърждава през 70-те години. ",
            "transliteration": "Supa topcheta"
        },
        "Тавче гравче": {
            "definitional_context": "Тавче гравче, понякога и гравче на тавче, е традиционно македонско ястие, което се среща в България, Гърция, Сърбия и Северна Македония. Приготвя се с боб, кромид лук, олио, сухи червени пиперки, черен и червен пипер, магданоз и сол, като се срещат и вариации. Сервира се в типични глинени съдове.",
            "transliteration": "Tavche gravche"
        },
        "Таратор": {
            "definitional_context": "Тараторът е вид студена млечна супа, традиционна в българската кухня. Приготвяна е от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки.",
            "transliteration": "Tarator"
        },
        "Татарско кюфте": {
            "definitional_context": "Татарско кюфте е традиционно балканско ястие, представляващо голямо кюфте, приготвено от различни видове кайма , подправки, кромид лук, хляб, яйце, мляко, кашкавал, гъби, царевица, чушка и др. Технологията на приготвяне включва след приготвянето на кюфтето, което е омесено със сол, яйцето, накиснат в мляко хляб, то да се оформяни и да се напълни с плънка, направена от млечни продукти и зеленчуци. След приготвяне може да се пече във фурна, да се пържи в маслена баня или да се приготви на скара.",
            "transliteration": "Tatarsko kyufte"
        },
        "Телешко варено": {
            "definitional_context": "Телешко варено е традиционно ястие от българската кухня, приготвено от нарязано телешко месо и зеленчуци , гъби, червен пипер, черен пипер, сол, олио. Популярно основно ястие. ",
            "transliteration": "Teleshko vareno"
        },
        "Тестено изделие": {
            "definitional_context": "В българската кулинарна традиция под тестени храни наричаме всички храни приготвяни от тесто или тестен полуфабрикат . Самите полуфабрикати също са тестени храни, но тях наричаме тестени изделия, за да подчертаем, че те се влагат като продукт за допълнителна обработка, а не са ястие или готова за консумация тестена храна. ",
            "transliteration": "Testeno izdelie"
        },
        "Тиквеник": {
            "definitional_context": "Тиквеникът е вид сладка баница, на която плънката се състои от настъргана тиква и захар. Приготвя се като витата баница, от тестени кори, които се навиват, като пури на руло с равномерно добавяне на сместа от тиква, захар и счукани орехи. Добавя се и олио.",
            "transliteration": "Tikvenik"
        },
        "Торта „Гараш“": {
            "definitional_context": "Торта „Гараш“ е българска шоколадова торта, създадена в Русе, България най-вероятно в началото на ХХ век. През последните десетилетия става все по-популярна и в Западна Европа заради своя чудесен вкус и деликатен аромат. Смята се за българската версия на торта Сахер, направена с яйца, ядки и шоколад.",
            "transliteration": "Torta „Garash“"
        },
        "Трахана": {
            "definitional_context": "Трахана или тархана, или в някои пирински македонски диалекти трахан/трахунь, tarhana , tarkhina, tarkhana, tarkhwana , trachanas/trahanas , trahana , kishk , kushuk е ястие с персийски произход, подобно на попара. Разпространена е в Странджа, Сакар, Родопите и други райони на страната. Траханата се замесва с квас, а не с мая.",
            "transliteration": "Trahana"
        },
        "Тулумба": {
            "definitional_context": "Тулумбата e сиропиран сладкиш, типичен за балканската кухня. Известна е и като „тулумбичка“ и „тиквена дръжка“. Тулумбите се правят от парено тесто с източена форма , което се пържи на много силен огън, а след изстиване се потапя в захарен разтвор.",
            "transliteration": "Tulumba"
        },
        "Туршия": {
            "definitional_context": "Туршия се наричат маринованите зеленчуци от кухнята на много държави от Балканите и Близкия изток. Името туршия идва от „торш“, което означава кисело на персийски и кюрдски. В тюркските езици като турския и азербайджанския означава същото, но се произнася „туршу“.",
            "transliteration": "Turshiya"
        },
        "Тутманик": {
            "definitional_context": "Тутманик, още масленица, е традиционно българско ястие, произведено от дебели кори тесто и натрошено бяло саламурено сирене, кисело мляко, яйца и др. ",
            "transliteration": "Tutmanik"
        },
        "Халва": {
            "definitional_context": "Халвата e сладкарско изделие, което произлиза от Индия и Централна Азия. Халвата е позната и в Предна Азия, Северна Африка, Югоизточна Европа и Източна Европа и при евреите. Тя е родствена с бялата нуга.",
            "transliteration": "Halva"
        },
        "Цаца": {
            "definitional_context": "Цацата е морска риба от семейство селдови, разпространена в Европа . Нейният подвид, разпространен в България, е известен като копърка, трицона, черноморски шпрот или само шпрот. ",
            "transliteration": "Tsatsa"
        },
        "Чорба": {
            "definitional_context": "Чорба е вид ястие, приготвено чрез термична обработка на месо, зеленчуци, риба и др., подобно на супа.. За разлика от супите чорбите се запържват няколко минути преди да е готово ястието. Думата произхожда от персийски, в България се счита за привнесена от тюркски език , като в българския език има много оригинално персийски/древноирански думи според една от версиите за произхода ни.",
            "transliteration": "Chorba"
        },
        "Чушки бюрек": {
            "definitional_context": "Чушки бюрек или само Бюрек е традиционно българско ястие. Ястието се приготвя чрез напълване на изпечени и обелени чушки със смес от натрошено сирене, разбъркани яйца и подправки , като след това чушките се панират в разбити яйца и галета и се пържат в маслена баня. ",
            "transliteration": "Chushki byurek"
        },
        "Шарена сол": {
            "definitional_context": "Sharena sol is a traditional Bulgarian spice blend, typically made with a mix of dried savory, paprika, salt, and fenugreek.",
            "transliteration": "Sharena sol"
        },
        "Шишчета": {
            "definitional_context": "Шишчета е традиционно ястие от балканската, руската и азиатската кухня, приготвено от нарязяно на късове различни видове месо и нарязани зеленчуци. Приготвянето на месо по тази технология, е може би най-стария начин за печене на месо върху жив огън, в историята на човечеството. ",
            "transliteration": "Shishcheta"
        },
        "Шопска салата": {
            "definitional_context": "Шопската салата е българска салата, създадена като продукт на българското държавно обединение „Балкантурист“ в средата на 50-те години на XX век. ",
            "transliteration": "Shopska salata"
        },
        "Яйца по панагюрски": {
            "definitional_context": "Поширани яйца е ястие от световната и българска национална кухня, приготвено от яйца, извадени от черупката и обработени с готварската техника наречена Поширане, при която продуктът се готви във вряща течност , като температурата на течността трябва да е между 60 и 80 градуса по Целзий, като целта е белтъкът да бъде сварен а жълтъка да бъде в полутечно състояние.. След като се обработват термично , забуленото яйце става много сочно и вкусно, защото чрез техниката поширане храната , не остава суха а има много наситен вкус. Причината е в бавното готвене на сравнително ниска температура.",
            "transliteration": "Yaytsa po panagyurski"
        },
        "Яхния": {
            "definitional_context": "Яхниите са едни от най-популярните български ястия. Популярни са на целия Балкански полуостров и се смята, че идват от Южна Азия. Думата яхния е с персийски произход , погрешно се смята за турска чуждица.",
            "transliteration": "Yahniya"
        },
        "Кашкавал пане": {
            "definitional_context": "Кашкавал пане е традиционно българско ястие, приготвено от узрял кашкавал, нарязан на квадрати или правоъгълници, оваляни в брашно, панировка от галета , които след това последователно се потапят в разбити яйца и се пържи в сгорещено растително масло до получаване на златиста коричка. Може да се сервира като предястие или основно ястие.",
            "transliteration": "Kashkaval pane"
        }
    }
}